Мониторинг на насилието над деца в местата за лишаване от свобода – слепи петна в областта на закрилата

Смята се, че повече от 10 000 деца в Европа са задържани по наказателноправни причини. В световен мащаб броят на децата, лишени от свобода в затвори или в места за предварително задържане, варира между 160 000 и 250 000 дневно през 2018 г. Безопасността на тези деца е от първостепенно значение, включително защитата от физическо или психическо насилие.

В този експертен блог Силвия Рандацо, независим изследовател и експерт по правата на детето, излага някои от основните тенденции и предизвикателства при наблюдението на безопасността на лишените от свобода деца, установени в проучване в целия ЕС, проведено за PRI и партньорите в рамките на проекта ни Data MOSAIC.

Насилието над деца е разпространено в различни страни и среди: семейство, училище, грижи, миграция, онлайн среда, сред групи от връстници и – което е темата на този блог – в системите на наказателното правосъдие. “Уязвимостта на децата към насилие продължава да се изостря в световен мащаб от множество и припокриващи се кризи. Тъй като рисковете се увеличават, а ответните мерки не успяват да отговорят на мащаба на предизвикателството, светът не е на път да изпълни обещанието, дадено в рамките на Програмата до 2030 г., за прекратяване на всички форми на насилие срещу деца. Последиците от насилието са опустошителни, непосредствени и за цял живот. То уврежда развитието на мозъка на децата, тяхното физическо и психическо здраве и способността им да учат. В допълнение към цената, която хората плащат, икономическите разходи са зашеметяващи”. Така специалният представител на генералния секретар на ООН по въпросите на насилието над деца открива своя годишен доклад за 2023 г., като отново подчертава богатството от изследвания по темата.

Наличните данни за мащабите на насилието над деца са тревожни, още повече ако вземем предвид, че в повечето случаи те са консервативни и че липсата на последователни и изчерпателни данни и системи за събиране на информация е значителна.

Смята се, че в световен мащаб до 1 милиард деца са обект на насилие всяка година. Насилието оказва дълбоко и трайно въздействие върху здравето и благосъстоянието на децата.

Това може да повлияе на мозъчната им функция, психичното им състояние, поведение, рисково за здравето, честотата на някои заболявания като ХИВ и полово предавани болести, както и на цялостното им социално функциониране. Значителните икономически разходи, произтичащи от тези последици, независимо дали са преки или косвени, значително ограничават потенциала както на отделните хора, така и на обществата.

Едно от основните ограничения, присъщи на всеки опит за събиране на данни за жертвите на насилие – във всички среди – е оценката на много голям брой деца, които не могат или не искат или не се чувстват в безопасност да съобщят за преживяното от тях насилие. Системата на наказателното правораздаване и условията на задържане допълнително усложняват ситуацията и внасят още предизвикателства при наблюдението и събирането на данни, включително поради липсата на доверие към органите, както и липсата на информираност сред задържаните деца за това какви инструменти и механизми могат да бъдат използвани в техния конкретен случай.

Фокусирането върху този въпрос обаче е от решаващо значение, не на последно място защото децата, задържани по наказателноправни поводи, са силно уязвими към насилие по редица причини, включително поради факта, че в затворените институции насилието може да стане “приемливо”, “нормализирано” или да се разглежда като начин за справяне с конфликти и поддържане на дисциплина.

Когато децата са лишени от свобода, те са в изключително уязвимо състояние и често са подложени на системно малтретиране, злоупотреба, насилие, изтезания и сексуална експлоатация.

Тази тревожна ситуация се потвърждава от разказите на млади хора, участвали в различни проучвания в различни региони на света. Освен това в много държави случаите на самоубийства и самонараняване са много притеснителни сред децата, лишени от свобода, а те често произтичат или са изострени от тормоз и натиск от страна на връстници.

Признаването на рисковете, на които са изложени децата в местата за лишаване от свобода, включително риска от насилие, нарасна през последните няколко десетилетия, а осведомеността се повиши след изготвянето на Световния доклад за насилието срещу деца, ръководен през 2006 г. от независимия експерт Пауло Серджо Пинхейро, в който за първи път бе отделено внимание на децата в институциите за наказателно правосъдие. Вследствие на това през 2019 г. Глобалното проучване на ООН относно децата, лишени от свобода, включи подробни данни за децата, лишени от свобода, във всички среди, включително в контекста на правораздаването. Макар че проучването обхвана и въздействието на лишаването от свобода върху здравето на децата, то не включваше конкретно данни за насилието над деца и механизмите за събиране на данни за него.

Ето защо в рамките на проекта Data MOSAIC PRI и нейните партньори се присъединяват към глобалните усилия за премахване на всички форми на насилие срещу деца, като картографират настоящите практики за събиране на данни и мониторинг от системите за детско правосъдие в ЕС и улесняват създаването на по-изчерпателни, сравними и основани на правата на човека системи за данни, които са чувствителни към всички форми на насилие и различните преживявания на лишените от свобода деца.

Преодоляване на “сляпото петно”: насилието срещу деца в европейските места за лишаване от свобода

Въпреки доказателствата, че децата в местата за лишаване от свобода изпитват по-високи нива на насилие, отколкото децата в общността, данните са оскъдни – включително в Европа.

Има малко информация за действителния размер на насилието срещу деца в местата за лишаване от свобода.

Ограничени са данните за отличителните черти на участващите деца – както като жертви, така и като извършители на насилие – за специфичните характеристики и форми, които насилието приема, и за начина, по който различните видове насилие се предотвратяват, преодоляват и как се реагира на тях.

Целта на европейското изследване в рамките на проекта Data MOSAIC е да допринесе за преодоляването на този пропуск и да направи крачка към по-добра защита на децата от насилие по време на задържане в наказателното правораздаване чрез картографиране и оценка на настоящите практики за наблюдение и събиране на данни, идентифициране на обещаващи практики, от които да се поучим, и подпомагане на заведенията да преодолеят установените пропуски чрез разработване на нов инструмент и насоки.

Поглед върху сложността на мониторинга на насилието над деца по време на задържане в ЕС

Посредством задълбочено проучване на актуалното състояние на местата за задържане на деца в ЕС, което включваше обширни консултации с международни и национални експерти от системите на детското правосъдие и затворите от 27-те държави – членки на ЕС, се очертаха няколко основни констатации, които подчертават необходимостта както от допълнителен анализ, така и от по-всеобхватни стратегии за справяне с всички форми на насилие над деца в местата за задържане.

1. Насилието над деца в местата за лишаване от свобода не е едноизмерен проблем: по-скоро това е многостранен проблем, който обхваща различни форми на злоупотреба, както физическа, така и психологическа, извършвани от няколко участници при няколко различни обстоятелства. Разбирането на пълната степен на тази сложност е от решаващо значение за ефективното справяне с проблема.

2. Многобройните гледни точки създават по-пълна картина: за да се постигне цялостно разбиране на ситуацията, е очевидно, че различните участници и институции могат и трябва да предложат различни гледни точки, които да помогнат за сглобяването на цялостната картина на насилието срещу деца в местата за лишаване от свобода и на механизмите за събиране на данни и мониторинг.
3. Необходимо е да се оптимизират пресечните точки между закрилата и правосъдието: в действителност във всяка система на държава от ЕС многобройни участници, органи и институции участват в наблюдението, събирането на данни и реагирането на насилието срещу деца в местата за лишаване от свобода. Това създава уникална възможност за пресичане на системата за закрила на детето, която включва услуги в секторите на социалното подпомагане и здравеопазването, и системата на правосъдието. Ефективното преминаване през тези пресечни точки е от съществено значение за гарантиране на спазването на правата и безопасността на тези деца.

4. Разпръснатите познания и информираност не позволяват цялостен мониторинг и събиране на данни за насилието над деца в местата за лишаване от свобода: Въпреки съществуването на специфични функции, посветени на закрилата на детето – в широк смисъл – и на закрилата на децата в съдебната система, включително например адвокати и омбудсмани, досегашното проучване разкри изненадваща липса на широка информираност сред професионалистите относно механизмите за наблюдение и събиране на данни за насилието над деца в местата за лишаване от свобода. Това е обезпокоителен пропуск, тъй като всички лица, работещи с деца в системата на наказателното правосъдие – и по-специално в местата за лишаване от свобода – следва да са наясно с рисковете, на които са изложени тези деца, и да играят решаваща роля в застъпничеството и защитата на техните права, като работят и за създаването на необходимото безопасно пространство за докладване на преживяното насилие.

5. В международните усилия за борба с насилието срещу деца рядко се споменава изрично и целенасочено обстановката в местата за лишаване от свобода: Може би най-тревожно е непоследователното, изрично споменаване на децата в местата за лишаване от свобода в официалните документи, стратегии и дискурси, свързани с насилието срещу деца. Тази липса на признание повдига въпроси относно видимостта на този проблем в политическия и правния контекст. Въпреки че често се споменава като една от средите, включени в предложените определения и стратегии, рядко се срещат конкретни показатели и стратегии, насочени към насилието в такъв контекст.

Тези констатации потвърждават необходимостта от смели и съгласувани усилия не само за признаване и разбиране на сложността на насилието срещу деца в местата за лишаване от свобода, но и за преодоляване на пропуските в знанията, осведомеността (включително на ниво разработване на политики) и събирането на данни.

Само чрез разбиране на пълния обхват на този проблем и съвместна работа можем да се надяваме да създадем по-сигурна и безопасна среда за всички деца, които се намират в местата за лишаване от свобода в системата на наказателното правосъдие.

*****************

Този блог е първият от поредица, в която се изтъкват основните изводи от европейското картографско проучване. В предстоящата втора част г-жа Рандацо ще изложи по-подробно резултатите от изследването, като се потопи в конкретни практики, предизвикателства и възможности за подобрение.

За Силвия Рандацо

Силвия е криминолог и независим консултант, защитила е докторат в KU Leuven (Белгия) със сравнително изследване на практиките за отклоняване на деца в конфликт със закона в Европа. Тя е силно ангажирана с това какво може и трябва да се направи, за да се избегне несправедливото третиране, стигматизацията, (повторната) виктимизация и дискриминацията на децата, които влизат в контакт със закона, и е допринесла за няколко европейски и международни проекта чрез изследвания, политики и дейности по обучение, като си сътрудничи с участници и НПО, работещи в областта на детското правосъдие, както и с европейски и международни организации, като Глобалната програма на Службата на ООН за наркотиците и престъпността за премахване на насилието срещу деца (UNODC) и Отдела за правата на детето на Съвета на Европа.

Понастоящем Силвия си сътрудничи с PRI чрез общоевропейско изследване в рамките на проекта Data MOSAIC, член е на Европейската мрежа за правосъдие, съобразено с интересите на детето (CFJ-EN), и съпредседател на работната група на Европейския форум за възстановително правосъдие по въпросите за институционалното насилие и възстановителното правосъдие.

https://silviarandazzo.consulting.